Национален директор
на BNI България
Това е връзка към ФБ пост на Светлана Проданова от 6 май 2016. Любопитна е историята зад него. Този ден някъде около обяд с двете деца и третото на път решихме да направим спонтанна разходка и не помня защо се насочихме към язовир Пчелина. Колкото повече наближавахме, толкова повече небето се смрачаваше и точно, когато асфалтовият път свърши, избухна буря на каквато рядко ставаме свидетели – притъмня, гръмотевици, светкавици, порой, град.
Напред не може, назад не ни се иска – още един час по предимно разбити странични пътища, без дори да сме успели да вдишаме малко свеж въздух. И решихме да изчакаме. В един момент изглеждаше, че стъклата и покрива на колата няма да издържат, а бурята няма край.
Някъде след 30 – 40 минути градушката и дъжда се изтощиха и спряха. Небето се поизчисти, появи се слънце, сякаш нищо не е било. Беше напълно спокойно, леко, свежо, и само малко кално. Както се вижда нашата изследователска разходка продължи и завърши на живописното място, което показват снимките.
По това време работех с клиент, чийто бизнес беше загубил посока и вече няколко години вървеше надолу. Той търсеше начин да стабилизира компанията си и да я върне към растеж. Нашето сътрудничество не вървеше и не продължи дълго. Той искаше повече бизнес, но без да направи никакви съществени промени, без да изтърпи никакви неудобства, без да се откаже от нито едно от убежденията, които го бяха довели до това състояние.
Още на следващата ни среща разказах случката с нашата спонтанна разходка, и няма да крия, че бях разочарован, когато вниманието на този иначе добър човек, бе привлечено в несъществените подробности, и не осъзна нагледния пример, че трябва да останем съсредоточени в целта, въпреки (не)очакваните трудности и да сме готови за допълнително усилие, когато се налага.
Разбира се, няколко пъти каних този човек да се включи в BNI среща, но така и не успя или не пожела. Преди няколко месеца той ме потърси изненадващо и сподели – реших да продавам предприятието. За продажба бяха останали сградата и земята, някои други неща, но бизнесът го нямаше.
Спомням си от време на време за този мой клиент, и се чудя, дали направих най-добото за него, имаше ли начин да му помогна повече. И сега, когато си припомних събитията около нашата спонтанна разходка, си давам сметка, че ако тогава се бяхме отказали, щяхме да пропуснем нещо повече от живописни гледки и възможността да ги снимаме и споделим.
