Предизвикателствата са тест за волята и духа и изваждат наяве истинската същност на човека. Да запазим позитивна нагласа в лицето на трудностите и да се преборим със страха и отчаянието е нелека задача. Ако през 2020 г. най-голямото изпитание пред модерния човек бе да се пригоди към новата дигитална реалност, то преди 153 години предизвикателствата пред две от най-значимите фигури в българската история са се свеждали до набавянето на храна и дрехи. През 1868 г. Христо Ботев и Васил Левски споделят общ покрив в покрайнините на Букурещ, живеейки в крайна нищета. На фона на тази картина, забележителен е начинът, по който Ботев описва Левски в едно от писмата си – пеещ, радостен. Позитивизмът му е бил заразителен и така необходим.
Позитивната нагласа е една от седемте ценности в BNI. Общност, съставена от динамични и позитивни лидери, е неудържима движеща сила и опора. Контактът със стотици подкрепящи лидери прави животът по-пълноценен и приятен.
Днес отбелязваме 148 години от гибелта на Васил Левски – Апостолът на свободата, лидер, вдъхновител и герой. Заветът му ни учи на важни уроци за силата на духа, целеустремеността и позитивната нагласа. Оригиналния текст на Ботевото писмо прочетете тук:
ДО КИРО ТУЛЕШКОВ
[Букурещ, ноември-декември 1868 г.]
…Пиша ти, приятелю, че аз останах тука (Букурещ) с намерение да стана учител на българското училище; но силно се излъгах. Достигнах до такова жалостно положение, което не можа ти описа. Живея съвършено бедно, дрипите, които имах, се съдраха, и мен ме е срам да изляза деня по улиците. Живея на самия край в Букурещ в една ветраничава воденица, заедно с моят съотечествиник, Васил Дяконът. За препитанието ни не питай, защото едвам на два и три деня намираме хляб да си уталожим гладът… Тие дни мисля да държа сказка в читалището „Братска любов“, но как ще да се явя, не зная! При сичкото това критическо положение, аз пак си не губя дързостта и си не изминявам честното слово… Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер. Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и се весел. Вечер дордето ще легнем – той пее; сутринта, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности!!…
Х р. Б о т й о в
Източник: https://litclub.bg/library/bg/botev/pisma/tuleshkov.htm
