Автор: Светлана Проданова
1. Дори не опитват или се отказват твърде бързо.
Изненадващо е как хора, които от десетилетия управляват бизнеси, хора, които в автомобилите си имат повече лампички, измервателни уреди и монитори, отколкото има в един самолет, не проявяват любопитство и не се предизвикват да усвоят нещо ново като провеждането на бизнес срещи онлайн. Или пробват веднъж, най-вероятно им е дискомфортно, трудно им е да се ориентират (като на всички нас в началото), заключават „Еми то не е същото.“ И се отказват. Или чакат. Или отлагат. „Като мине пандемията…“, „Като се върнем на живо…“, „Като дойдат по-добри времена…“.
Онези, които независимо от обстоятелствата, остават фокусирани върху резултата, получават резултат. Като членовете на BNI България, които са участвали в средно 200 ч. онлайн нетуъркинг на човек и са генерирали за последните 21 месеца (от историческия 13 март 2020 г.) близо 30 000 000 лв. нов бизнес по препоръки.
2. Държат се/изглеждат по начин, по който не биха си позволили при среща на живо.
Хората, които се отнасят толкова професионално към онлайн нетуъркинга, колкото и към срещи на живо имат същите и дори по-добри резултати (най-малкото защото са постигнати за по-малко време).
Онлайн нетуъркингът няма как да работи за хора, които:
– се включват със закъснение или си тръгват по-рано,
– включват се от автомобили, детски площадки, спортни зали и това се вижда,
– докато уж участват в онлайн нетуъркинг са заети с нещо различно, като отговаряне на имейли или, по-лошо, на коментари в социалните мрежи,
– облеклото и/или прическата и/или целият им външен вид са небрежни. Жените не са гримирани, мъжете са небръснати,
– не включват камерите си. Участието без камера в онлайн нетуъркинг е като да отидеш на среща на живо с чувал на главата. Кой би искал да продължи контакта с такъв човек?
3. Не отделят време за техническа подготовка.
Така, както при среща на живо задължително проверяваме адреса и най-краткия път дотам, къде можем да паркираме и други логистични подробности, при срещи онлайн е много важно предварително да проверим в коя платформа се провежда срещата, и в идеалния случай да тестваме как се справяме ние с нея още преди събитието.
От началото до пандемията до днес имам натрупани 600 часа онлайн нетуъркинг, като в една трета от времето аз съм била водещ на срещата. 99% от опита ми е в zoom. Някъде след поне 400-я час се случи да вляза в партньорска среща, която се провеждаше в jitsi, платформа, която не познавам и не разучих предварително. Резултатът: 10 минути НЕ МОГА да си включа камерата. Аз, която уча другите, че това е една от най-често срещаните грешки, бях от онези хора на бизнес среща с чувал на главата…И имах кратко представяне по коя тема мислите? Да, точно така, нетуъркинг.
4. Първото (а понякога и единственото), което правят, е да оставят контактите си в чата.
В повечето случаи без никой да им ги е поискал. Добре организираните събития имат ясен дневен ред (като BNI срещите, например). Добре организираните онлайн домакини обикновено обявяват кога е моментът за споделяне на контакти в чата. Да сме фокусирани единствено да разпращаме телефони и имейли, който никой не е поискал, вместо да слушаме какво говорят останалите участници, означава, че не разбираме, че целта на нетуъркинга е установяване на контакт с хората, с които бихме искали да направим лична среща след събитието. Т.е. важно е да слушаме и да записваме, с кого бихме желали да се срещнем след това и да се стремим да разменим контакти с тях.
5. Пренебрегват всички предимства на онлайн нетуъркинга.
А те са доста:
– пести време,
– не включва допълнителни разходи като кетъринг, транспорт, паркинг, визи, други такси,
– можем да се срещнем с всеки човек, когото си набележим, от всяка точка на света,
– можем да се включим отвсякъде (с уговорката, че изглеждаме професионално и имаме добра интернет връзка),
– по-лесно е да споделяме връзки към интернет страници, информация за събития и др. още по време на срещата,
– контактът с очи с човека отсреща е много по-близък, защото очите ни са на разстояние между 45 и 65 сантиметра (колкото между нас и монитора), а при нетуъркинг на живо в момента ще спазваме дистанция от поне 1 метър.
Както и при други обстоятелства в живота, каквото посеем, това ще пожънем. При онлайн нетуъркинг, ако сеем отворено съзнание, професионализъм, позитивна нагласа, получаваме пълноценни преживявания, резултати и ценни контакти.
Светлана е посветила целия си професионален живот на маркетинга. През 2015-а напуска удобното корпоративно кресло в международна козметична компания, за да създава по-добра среда за бизнеса в България и заедно с Пламен Вълчев започват разпространението на BNI ценностите у нас. Випускник е на Академията за висши мениджъри на Виенския университет по икономика и бизнес и сертифициран говорител и коуч от екипа на Джон Максуел.
