Никола Стоянов завършва Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Атанас Атанасов със специалност актьорско майсторство през 2011 г. Впоследствие следва режисура и до момента има поставени 5 театрални представления. Играе по множество сцени, прави и редица роли в киното. Откакто се помни важна част от неговия живот е музиката. Има група, с която изнасят концерти. Любовта на Никола към изкуството във всичките му форми е на път да добие физическо измерение с превръщането на читалището в с. Сопот в творческа база с подкрепата на BNI бизнес лидери.
Защо избра точно село Сопот за своя проект?
Родителите ми имат къща в селото и аз от дете съм запознат с мястото. Това е една от причините да избера него. Освен това местоположението е стратегическо – намира се в близост до София и същевременно предразполага към пълно откъсване от забързаното ежедневие на големия град. Нещо, което все повече липсва в днешно време, е свободата на артистите. Театралното изкуство изисква отдаденост, потопяване в процеса и именно това смятам, че ще даде един такъв културен център.
Как се реши на тази стъпка?
Предприемчив човек съм, обичам да поемам отговорност. Може би подсъзнателно винаги съм имал потребност да създам място, където да се ражда изкуство в различните му форми. Когато се появи възможността да наема сградата на читалището в с. Сопот, не се поколебах. Наех я за период от 10 години и вече около година и половина работя по облагородяването ѝ. Конструктивно сградата е здрава, но има нужда от ремонти.
Какви са плановете ти за мястото?
Планът е да превърна читалището в модерна творческа база с насоченост в 4 направления – театър, кино, музика и визуални изкуства. Мястото е мултифункционално, потенциалът е изключителен. Има даденостите да домакинства изложби, конференции, мастър класове, творчески лагери за младежи, тиймбилдинги и всичко това са само странични дейности. Основно то ще бъде събирателна точка на артисти. Място, където те ще могат да репетират, учат, създават изкуство.
Заложил съм организирането на два фестивала – единият с кино насоченост, вторият – с музикална. В селото и околността е налична леглова база, достатъчна да посрещне нуждите на събития от такъв мащаб. Читалището разполага и с голямо дворно място, подходящо за къмпингуване през топлите месеци. Всичко от програмата, обаче, държа да се случва вътре. Залата събира 240 души. Идеална е за провеждането на камерни постановки и концерти и може да предложи едно истинско бутиково изживяване.
Това, което се стремя да постигна, е да мога да каня артисти, чийто труд да обезпечавам подобаващо. В този ред на мисли, проектът ще има бизнес част, но доколкото мястото да успява да се самоиздържа, всички останали средства ще се реинвестират.
Какви биха били ползите за местното население от създаването на една такава база?
Сопот е малко селце – населението на хартия е около 170 човека, повечето от които са възрастни хора. Един такъв културен център и прилежащите около него активности биха привлекли млади хора, деца с артистични заложби и професионалисти в областта на изкуството от региона – не само артисти, но и хора, които биха могли да са полезни по друг начин – сценични работници, железари, дърводелци и т.н.
Откъде идва финансирането?
Парите, с които реално разполагам в момента, са малко. Тук е мястото да отбележа, че много BNI бизнес лидери вече са подкрепили идеята ми или са заявили готовност да го направят на по-късен етап, когато ще имам нужда от тяхното съдействие. Безвъзмездно беше изготвен архитектурен проект на читалището, който иначе би струвал десетки хиляди левове. Това ми даде основа, на която да стъпвам, когато представям проекта – вече мога да посоча „Ето, с 5000 лева можем да оправим това тук, с 1000 – да купим онова там.“ Други колеги даряват продукти, продажбата на които отива по сметката на читалището. Големите пари ще дойдат от еврофондовете. Работим и по това направление и отново със съдействието на BNI Капитал.
Короната кризата дойде в ключов момент и много от онези, които първоначално искаха да съдействат, се отказаха. Фирмите се свиха. Аз съм оптимист. Харесвам философията, че парите са напечатани – те са в нечий джоб или в банката – просто трябва да ги канализираме към подходящите каузи, хора и места.
Ако всичко се развива по план, кога се очаква културният център да заработи?
Смятам 2023 г. да бъде първата година, в която мястото да бъде пуснато макар и в неговата демо версия – ще поставим един спектакъл, макар и в по-тесен кръг и с по-малък бюджет. Репетициите ще започнат преди ремонтите – изкуството няма нужда от много блясък, а от творческа енергия. Целта ми е да успеем да реализираме един кино и един музикален фестивал отново в по малък мащаб, но с всичките му особености и така да “завъртим колелото” още от следващата година .
Каква подкрепа е необходима за осъществяването на проекта?
Покривът тече – необходим е ремонт. Искам да го оправим възможно най скоро, за да може да се ремонтира и всичко под него без да има опасност от това да се преправя впоследствие. Необходимо е да бъдат създадени удобства за пребиваване в читалището – да се осигури леглова база, да се ремонтират санитарните възли.
Всеки може да бъде полезен с това, което прави – не е необходимо подкрепата да бъде финансова – тя може да бъде чрез ноу-хау, дарение на продукти, предлагане на безвъзмездни услуги или предоставянето им на преференциални цени. В последствие ще ни бъдат полезни хора, които могат да популяризират мястото – фотографи, видеооператори, маркетингови специалисти. В дружеството ни влезе бизнес лидер с 3Д визуализации – една виртуална разходка би била чудесен начин да се покаже читалището отвътре.
И тъй като вярвам, че трябва да дадем и след това да искаме, а ние – артистите – можем да дадем талант, захванал съм се с една инициатива. Баща ми живее в стара сграда в центъра на София и скоро смени дограмата си. От там се сдобих с 20 двойни прозореца, които в момента раздавам на различни артисти, те ги рисуват и превръщат в произведения на изкуството. Целта е в един момент да ги събера, да направя изложба и да ги продам на търг. Изкуство за изкуство – артисти даряват таланта си на читалището, а ценителите му ще придадат на дарението финансово изражение.
Направи чудесна препратка към основната ценност на BNI – Даващите печелят.
Точно това е причината да съм част от BNI Капитал – много ми хареса положителната атмосфера на срещата и казах „Нямам търпение да ви помагам“. Цял живот търся хора, на които да давам, а от там нататък получаването е неизбежно.
