Илияна Мавродиева е психолог-консултант и хипнотерапевт, собственик и управител на „Център за Личностен Интегритет“ ЕООД, част от BNI Лидер, и Директор на BNI Про от 2020 г. насам. По случай личния ѝ празник – нейния 50-годишен юбилей, се срещнахме с нея, за да ни разкаже повече за пътят ѝ като директор в BNI и кои са ползите, които открива в ролята.

Как започна твоята BNI история?

Преди 5 години получих покана за откриването на BNI Лидер от настоящия президент на дружеството, Живко Димитров. Когато микрофонът стигна до мен и трябваше да се представя по въздействащ начин пред 250-те гости на събитието, аз станах и казах, че моята професия е различна и за всеки един от присъстващите ще е от полза да посети моя кабинет. След като успях да привлека вниманието им, споделих, че всъщност съм психолог (смее се). 2 седмици по-късно посетих и редовна среща на BNI Лидер, където осъзнах, че участието в дружеството е чудесна възможност да усъвършенствам психотерапевтичните си умения за обучение на екипи и да развия потенциала си и в тази насока. Кандидатствах и след това всичко е история.

Как взе решението да поемеш директорска позиция и защо именно BNI Про?

Скоро, след като се присъединих към BNI Лидер, се освободи позицията на обучител в дружеството. Осъзнавайки приноса, който можех да дам на екипа – все пак работата ми е свързана с обучения – доброволствах и поех ролята за следващите 9 месеца. Навярно съм успяла да изградя положително впечатление, защото, когато през 2019 г. от Националния офис организираха обучения за Директори, аз получих покана да се включа. Обучението продължи в 3 дни, като след края му имахме възможност да кандидатстваме за позицията на Директор развитие. Тук отново видях възможност да се заявя и в BNI общността в София и да повиша видимостта си. Не се поколебах да опитам, тъкмо отварях кабинета си в столицата, два пъти в месеца ми се налагаше да пътувам така или иначе и можех чудесно да съчетая двата ангажимента. Бяха ми предложени 3 дружества, BNI Про беше второто, което посетих. Когато влязох в залата в сряда сутринта, усетих позитивна, приятелска атмосфера, прилив на много топла енергия. Още преди срещата да започне, казах на Светлана Проданова (бел. ред.: Националния директор на BNI България): „Това ще бъде дружеството“. Усетих се на мястото си от момента, в който влязох през вратата. Екипът откликна със същите чувства и много бързо ме прие.

Скоро след като заемаш позицията, настъпва пандемията. Как се отрази тя на развитието на дружеството?

През март 2020 г. избрахме новия лидерски екип и веднага след това се наложи да преминем към онлайн срещи. Новата среда и неизвестността наложиха индивидуални срещи с част от екипа, докато преодолеем всички притеснения. В някои от дружествата този критичен момент прерасна в кризи, доведе до свиване на екипа. Докато BNI Про в този период израсна най-много и между 2020-2021 г. беше в своя апогей. Това, според мен, отличава дружеството от останалите.

На какво отдаваш този растеж във времена на предизвикателства?

BNI Про има много силно и здраво ядро. Те имат изграден механизъм за справяне с кризисни ситуации и веднага прилагат активна стратегия. Предизвикателствата ги карат да се сплотят и да търсят варианти за решаване на ситуацията без да се търси вина и да се дават оправдания как се е стигнало до тук.

Какъв е твоят принос за това сплотяване?

Не обичам да влизам в инфлация на личността (смее се). За да се случи нещо положително в дружеството, трябва да има екипност. Не е достатъчен един лидер, който да води. Моята позиция винаги е била подкрепяща. Както при едно прохождащо дете, което е разбрало, че вече може да върви само, но от време на време се залюлява наляво-надясно и има нужда от този авторитет, който да го закрепи и да му каже „дори и да паднеш, не е толкова страшно, аз ще съм до теб, за да ти помогна да се изправиш.“ Това е моята роля в BNI Про.

Спомняш ли си случаи, които са налагали твоята подкрепа?

Във всяка една група се появяват междуличностни конфликти – това е неизбежно. Системата на BNI е с много ясни правила, които, ако се спазват, всичко ще тече безпроблемно. Извън границите на системата, обаче, има отношения, за които понякога се е налагала моята намеса. Тази намеса се е изразявала в обиране на напрежението, индивидуална подкрепа към някого, за да повярва в своите умения и да се заяви в пространството.

Моята професия и опита ми в груповата психотерапия ми помагат да определя лидерите, които веднага биха откликнали при силна турбуленция. Много харесвам тази дума – тя носи смисъла на предупреждение за потенциална опасност, която може да бъде избегната. Пилотът може да овладее самолета и след преминаването през буреносния облак отново да имаме едно синьо небе и спокойно пътуване. Наскоро имахме такава ситуация, при която имах индивидуални разговори със седем човека от дружеството и всеки един от тях завършваше с „Можеш да разчиташ на мен.“ Всеки даде приноса си с подкрепа и предложения, за да вземем най-доброто възможно решение заедно и така успешно да се справим със ситуацията.

Кое умение би определила като най-ценно за ролята, която заемаш?

Аз не съм „екселски“ директор (смее се). Не се фокусирам в цифри и статистика. Не казвам, че не са важни или че не ги следя, напротив – коментираме ги винаги на срещите, това е част от дейността ни. Моето разбиране за ролята на директор е, че той трябва да съумява да даде на дружеството свободата да се развива, лидерският екип да има усещането, че той води дружеството. Ако директорът е твърде авторитарен, дружеството губи своята енергия. Може би точното определение на тази роля е „сивият кардинал“ на дружеството.

Кои са качествата, които ти успя да усъвършенстваш благодарение на тази роля?

Обратната връзка, която получавам от дружеството, е много ценна и обогатяваща. Наричали са ме „майката“, „класната“  на дружеството – това са все фигури на авторитети, от които аз обикновено бягам. Наясно съм, че за клиентите си аз съм авторитет, когато застана да водя обучение на екипи отново съм в тази позиция. Различно е, обаче, да бъдеш авторитет, който управлява дълъг процес. При мен продължава повече от 3 години.

Трудно ли е да бъдеш лидер сред лидери?

Това е най-голямото предизвикателство – да усвоиш умението да си смирен и да приемеш другия такъв, какъвто е. Всички в BNI сме лидери, всеки управлява своя бизнес по свой начин. Щом е част от организацията, това означава, че той е изключително успешен в своята сфера. Ако разбиранията ни за ръководене на бизнес се разминават, това не означава, че единият е прав, а другият греши. Означава, че съществуват различни стилове на ръководене и аз трябва да уважа това. Може да имаме различия или да има неща, които не харесваме у даден човек, но, за да бъдеш лидер сред лидери, ти трябва да съумееш да оцениш положителните качества, които всеки носи у себе си, и да откриваш тяхното най-добро приложение в екипа.

Днес празнуваш юбилей. Каква е равносметката дотук и кои са целите ти за следващите 50 години?

Мисля, че вече съм успяла да придобия уменията да живея тук и сега и да не отивам много напред в плановете си, нито да се връщам много назад. Наскоро бях на плаж, имаше силно вълнение, а аз именно такова море обичам – бурно. Може би това е и причината с BNI Про да харесваме турбуленциите. Когато морето е спокойно, нищо интересно не се случва. Вълнението те кара да се бориш, да си активен, да влезеш в съприкосновение – дали ще се съпротивляваш или ще се носиш по течението е твой избор. Когато излязох от морето в този ден, мъжът ми каза „Само да се беше видяла отстрани, децата са по-спокойни от теб, когато са във водата.“ Така че радвам се, че съм съумяла да запазя детското в себе си и до днес, докато продължавам да се боря и да се вълнувам. В личен план мечтая да стана баба – това е най-святото и мъдро нещо, което може да се случи на човек. Това си пожелавам.

Author