Преди да поговорим за растеж, нека си сверим разбирането за това понятие. Какво е растеж? Растежът е процес на надграждане на нашите способности, който води до нови физически, интелектуални и/или емоционални умения и по-добри резултати за нас самите, близкото ни обкръжение и по-широките общности, в които имаме влияние.

Единственото мерило за растеж е положителното изменение днес спрямо утре. Показателите са различни за различните хора и в различните фази на техния живот: днес мога ли да направя повече коремни преси от вчера, имах ли повече време да чета и работя стратегически от вчера, този месец доставих ли стойност на повече клиенти спрямо предишния, екипът ми работи ли по-организирано от миналата седмица, по-внимателен ли съм да изслушвам отсрещната страна, отколкото бях миналата година.

И тук идва следващия въпрос: защо растежът е важен?

Растежът е сигурен признак, че сме живи, в противен случай, като казва Робин Шарма, живеем една и съща година 75 пъти и я наричаме живот.

  1. Първата спънка към растежа е заблуждението, че той ни се полага, логично следствие е или/или може да бъде предвиден статистически. Дори да сме работили много усилено върху някой проект, това само по себе си не ни гарантира успех. Или дори статистиката да показва, че повечето подобни проекти стават печеливши в края на третата година, това не означава, че и в нашия случай ще е така. Винаги има непредвидени обстоятелства, ние сме различни от другите включени в статистиката, екипите и средата реагират различно. Как да преодолеем тази спънка: като не се отказваме, дори, ако постигането на целта отнема повече време и/или изисква повече усилия от предвиденото. Разбира се, ако целта ни за растеж е достатъчно важна за нас.
  2. Втората спънка към растежа е стремежът само към външен и измерим растеж: повече продажби, по-голям екип, по-хубава кола, по-дълги и по-далечни почивки. Външният растеж е устойчив само, когато следва вътрешното израстване. Кое е онова нещо, което е по-голямо отвън, отколкото отвътре, сещате ли се? Да, балонът. Сигурна съм, че познавате хора, които са по-големи отвън, отколкото отвътре и не искате да прекарвате време с тях. Защото те нямат с какво да ви обогатят, дори да имат много финансови възможности. Могат да бъдат отблъскващи с надменността си, ограничени във вярванията си, самодоволно пасивни и всезнаещи. Няма да ви накарат да полетите, защото те самите са забравили или никога не са се опитвали да летят. Или както ни учи Зиг Зиглар:

    Това, което получавате, постигайки целите си, не е толкова важно, колкото това, което ставате, постигайки целите си.

  3. Третата спънка към растежа е декларацията, че искаме да растем, без всъщност да сме готови да платим цената. Всяка цел, което ни прави по-големи и по-добри изисква време и средства: повечето продажби изискват време да определим по-добре профила на клиентите си, време да анализираме какво работи досега и какво не, време да набележим следващите стъпки, средства за членство в някоя бизнес организация, средства за посещение на обучение, средства за обновено дигитално присъствие. Същото важи и за личните ни цели. Аз от години повтарям, че искам да науча френски. Всички факти говорят, че още не съм готова да платя цената за това и съответно не напредвам към постигането на тази цел.
  4. Четвъртата спънка към растежа е липсата на дисциплина, или пропуските в дисциплината. Ако наистина сме насочени към дадена цел, ежедневните ни навици са решаващи.Искам да надградим имиджа, който имам като собственик или управител на успешен бизнес. Имам дисциплината да оставя светлите/намачкани/надупчени дънки, суичъра, тениската и кецовете в гардероба до уикенда и да си изгладя ризата и панталона, да си лъсна обувките. Модата в момента е достатъчно цветна, разнообразна и достъпна, за да изразим себе си и същевременно да изглеждаме професионално. Имам дисциплината да съм точен. Ненапразно казват, че точността е кралска добродетел. Успешните хора са точни. Всичко останало са оправдания. Сигурно и вие като мен познавате хора, които винаги закъсняват. Закъсненията навяват усещане за хаос. Кой обича хаоса? Кой би се доверил на някого, който не може да планира времето си, че може да планира успешни бизнес сделки.Искам да постигна два пъти повече продажби от миналата година. Имам дисциплината ВСЕКИ ден да правя поне по едно нещо, което води до повече продажби. Имам дисциплината да не се разсейвам през деня с имейли, новини, телефонни разговори, а да си отделям време за тях, след като съм свършил стратегическата работа, която ще ми донесе повече продажби.
  5. Последно за днес не и по важност: много сериозна спънка към растежа е неумението да отпочиваме.Нашето сърце се свива 108 000 пъти на денонощие и изтласква 7000 л. кръв. Нашето сърце е най-добрият учител по постигане на баланс: времето на свиване и отпускане са абсолютно равни, 0.4 сек. в спокойно състояние свиване, 0.4 сек. отпускане за един цикъл. И така 108 000 пъти за 24 часа.Много е важно да умеем да намалим скоростта. Да приемем, че няма непрекъснат растеж. Да сме благодарни за възможността да спрем понякога и да осъзнаем постигнато, да си дадем сметка за пречките и да решим как да продължим.

Джон Максуел описва Закона на осъзнаването като един от 15-е закона на растежа: „Спирането позволява на растежа да стигне до вас.“

Така че, нека се движим достатъчно бавно, за да не избягаме на растежа, и достатъчно бързо, за да иска той да ни следва.


За автора:

Светлана Проданова е национален директор на BNI България, предприемач и сертифициран обучител на John Maxwell Team. Ежегодно провежда стотици часове обучения за собственици на малки и средни фирми по темите на лидерството, нетуъркинга и маркетинга чрез препоръки.

 

Author

Напиши коментар