Галина Бонева е фотограф с дългогодишна практика, основател на студиото с шармантно име Curious Flamingo. Специализира в портретната и кулинарната фотография, член е на дружеството BNI Premium. Ако в своето BNI приключение попаднете на хора с красиви снимки, които виждате по презентации или социални мрежи, има наистина голям шанс именно Галя да ги е правила.
Говорим си за изкуството на фотографията, което в нейния случай от страст се превръща в професия. Спокойно можем да кажем, че Галя е човек, който обожава работата си, а това си личи и от всеки кадър, който заснема със своята камера.
Кога и как започна любовта ти към фотографията?
С фотография започнах да се занимавам още в гимназията. Баща ми, който е художник-график, ме запали, като ми подари първия ми аналогов фотоапарат. Заедно с него обикаляхме, за да се науча да снимам. По-късно кандидатствах в НАТФИЗ и така вече повече от половината ми съзнателен живот е свързан с фотографията.
Кое е по-важно според теб – техниката или умението да “видиш” момента?
Живеем във високотехнологичен свят и лесно можеш да достигнеш до някъде или някого само с един клик. Фотографията също се развива с бързи темпове, но определено моментът е ключов. Без значение от техническите параметри на твоята камера, ако не уловиш мига, няма как да разкажеш историята.
Във фотографията има един термин- „решаващ миг“. Именно заради това за мен тя е велико изкуство – пред теб стои истинска ситуация, но ти избираш кой момент от нея да запечатиш. Само една стъпка встрани, назад или клек могат напълно да променят картината. Ти избираш какво и как да разкажеш.
Как се подготвяш за фотосесия, за да уловиш автентични емоции?
Хората на изкуството и тези с по-креативни професии имат нужда от много визуални и слухови стимули – кино, музика, изложби, живопис, фотография… абсолютно всичко. Така се захранват и успяват да създават своите проекти по най-добрия начин.
В моята работа съм се фокусирала върху портретната и кулинарната фотография. Какъвто и тип снимки да имам, подготовката е почти идентична. Всъщност, след самото снимане, това е вторият ми любим процес.
Какво правя: След като вече знам заданието и нуждите на клиента, изготвям подробен moodboard – примерни снимки, които илюстрират светлината, която ще използвам, цялостната атмосфера на фотосесията, примерни пози (ако снимам портрети), подходящи цветови комбинации (често съобразени и с корпоративните цветове на компанията). Това е нещо като guideline за протичането на фотосесията. По този начин съм спокойна, че говорим на един език с клиента и че съм го разбрала правилно, а той от своя страна знае какво да очаква и има време да се подготви с нагледни примери.
В работата си винаги се старая да разбера добре отсрещната страна – от какво има нужда. Най-важното е снимките да свършат работа, а не просто да се направят самоцелно.
Как караш хората да се отпуснат пред камерата?
Знаете ли, че почти всеки предварителен разговор с клиент (когато става дума за портрети) започва с изречението „Аз не съм фотогеничен.“
Аз обаче обичам предизвикателствата и както моят професор казваше – „Няма нефотогенични хора, има зле заснети хора.“
Едно от най-важните неща в моята работа е да дам на клиента достатъчно време – време за подготовка, време да изпие кафе или чай и да се настрои за снимки, време да смени няколко облекла, знаейки, че аз и екипът ми сме там специално за него. Моето студио е изключително голямо и в същото време уютно и уединено, така че човекът да се почувства на „безопасно“ място. От друга страна, работя със страхотен екип от професионалисти, с които сме се стиковали до съвършенство и просто не позволяваме нещо да се обърка.
Имало ли е момент, когато човек пред обектива те е изненадал напълно?
Оооо, много пъти! Обикновено още от предварителния разговор успявам да предвидя какво ни чака, но съм имала и големи изненади. Например, човек със сериозна професия, който предполага по-статични и изчистени снимки, ме е изненадвал с изключителна пластичност, чувство за хумор и out-of-the-box идеи.
Кое е най-неочакваното място, на което си правила снимка?
За последните двайсетина години ми се е случвало да снимам на най-различни места – от птицеферма, през ски писти и покриви на молове, до Кремиковци. Съвсем наскоро снимах един екип в техния офис от 17 кв.м – това тясно пространство определено е предизвикателство за всеки фотограф, но с помощта на екипа и добре направен план успяхме.
Какво ти носи членството в BNI? Как ти помогна участието в подобна бизнес организация?
Най-голямото предимство за мен в BNI са хората и бързият достъп до безброй контакти. Когато влезеш в контакт с някого, няма нужда да започваш отдалече. Казваш „аз съм Галина Бонева, фотограф от BNI Premium“ и и ледовете вече са стопени. От друга страна, знаеш, че срещу теб стои професионалист, който мисли в същата посока като теб.
BNI и по-специално BNI Premium за мен е приятелски кръг, с който можеш да работиш безпогрешно. За последните пет години, откакто съм част от организацията, съм създала изключително добри партньорства и реализирала чудесни проекти.
Коя е любимата ти BNI ценност?
Може би „Изграждане на отношения“ и „Позитивна нагласа“ са ключови за мен. Вярвам, че всеки от нас, ставайки част от BNI, осъзнава, че ние всъщност сме един екип. Работим заедно, изправяме се пред трудности и си помагаме. Затова изграждането на отношения е ключов компонент – създава доверие, лекота в общуването, партньорства и често приятелства. А ако към това партньорство добавиш позитивната нагласа и една усмивка в течение на процеса, си гарантираш успешен резултат
